1 март 2023 г.
Управителят на АбВи за България Павел Колев взе участие в Десетия Национален Фарма Форум на сп. Мениджър. Той бе сред лекторите в първия панел „Визия за бъдещето“ редом с председателя на Българския лекарски съюз – д-р Иван Маджаров, директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и доц. Антон Тонев, председател на Парламентарната комисия по здравеопазване в 48-мо Народно събрание.
Павел Колев разказа за първите десет години на АбВи в България, в които компанията е въвела нови лекарства в терапевтични области със сериозни непосрещнати нужди, като вирусология, неврология, онкология и имунология. За периода компанията е инвестирала над 18 млн. лв. в научна и развойна дейност, над 11 млн. лв. в подкрепа и обучение на медицински специалисти. Създала е 6 програми в подкрепа на пациенти с цел улесняване на достъпа им до терапия, като е дарила и над 3 милиона лева за обучение и развитие на пациентски организации в страната.
„За тези десет години наблюдавахме много процеси, в които се крие и обяснението за продължаващите различия между здравеопазването в Западна и Източна Европа“, сподели Павел Колев. Здравеопазването в България все още не е на нивото на това в развитите държави, констатира той. Страната ни е на едно от последните места по брой смъртни случаи, които е можело да бъдат избегнати чрез лечение. Миксът от канали, в който се използват различни ресурси в здравеопазването в България и Румъния все още е различен от този в Западна Европа, отчете той. Според него първоизточникът на всичко това е, че имаме най-ниския брутен вътрешен продукт и най-нисък процент от него, отделян за здравеопазване, допълни Колев.
Дошло е времето, в което трябва да обърнем лентата и да започнем да затваряме ножицата в сравнението със Западна Европа, смята управителят на АбВи България. Според него за този обрат е нужна най-вече политическа воля, но и промяна в нагласата, че парите, отделяни за здраве, са инвестиция, а не разход. Във Великобритания наскоро бе направен здравен анализ, който показа че всеки паунд, вложен в здравеопазване, носи възвръщаемост 4 паунда, даде пример Павел Колев.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров обобщи, че продължаваме да следваме модел на икономии, а не подхода, че разходите за здравеопазване са инвестиции. „Когато търсим отговор на даден проблем, често гледаме назад. Преди 23 години тръгнахме към здравноосигурителен модел, при който бяха поставени няколко задачи като пътната карта предвиждаше да се започне с 6% осигурителна вноска, постепенно увеличаване до 8% и достига 12%. Тръгнахме към Европа, но не извървяхме целия път – вноската си остана 8%“, обобщи д-р Маджаров. Затова, когато говорим за реформа, трябва да напомняме на политиците, че започнатото трябва да се довършва, най-малкото да се направи следващата стъпка към 12% здравноосигурителна вноска, за да започне преодоляването на дисбалансите, включително и на регионално ниво, подчерта той.
Директорът на ARPharM Деян Денев обърна внимание, че на фарма индустрията трябва да се гледа не само като доставчик на лекарства и създател на работни места, а и на партньор, който трябва да бъде подпомаган, отбеляза той. Към момента тази индустрия възстановява към НЗОК 21% от средствата, с които се финансира лечението на нови лекарства. Моделът е неустойчив, поради факта, че този процент постоянно се променя заради начина, по който се формира в момента бюджетът на здравната каса.
Като предизвикателство за по-ефективното партньорство между институциите, от една страна, и всички останали ангажирани страни в сектора Павел Колев открои липсата на обща платформа за диалог, в която всеки един от партньорите да може да поставя на дневен ред проблеми, но и възможните решения.
Следващият парламент трябва да набележи точни индикатори за проследяване на инвестициите в здравето, бе изводът, около който се обединиха участниците в края на дискусията на панела.