26 април 2024 г.
Интервю на управителя на АбВи за България Павел Колев за списание "Капитал Здраве".
АбВи e научноизследователска фармацевтична компания, фокусирана върху разработването на революционни терапевтични решения, изправяйки се срещу едни от най-тежките предизвикателства в следните терапевтични области: имунология, онкология, неврология и вирусология. През 2023 г. усилията на екипа, съвместно с медицинските експерти и институциите бяха обединени върху това да осигурим достъпа до иновативни терапии за лечение на българските пациенти с улцерозен колит и атопичен дерматит. Това са автоимунни заболявания, за които се говори малко, а истината е, че те генерират съществена емоционална и финансова тежест за пациентите и техните близки.
В резултат на преговорите с НЗОК в края на миналата година, сме горди да споделим, че през 2024 г. АбВи предоставя на специалистите гастроентеролози цели две иновативни терапевтични опции за лечение на възрастни пациенти с болест на Крон. Също в сила от настоящата година, имаме принос и към увеличаване на алтернативите за терапия на пациентите с напреднала форма на болест на Паркинсон.
В АбВи имаме ясен приоритет да проправяме пътя на иновацията до пациентите. С екипа ни в България работим много усърдно и се надявам в близко бъдеще да мога да Ви съобщя още добри новини за два новорегистрирани медикамента, за които предстои да извървим административните стъпки до реимбурсацията им. Разбира се, нашият стремеж не е достатъчен сам по себе си. Това е процес, който изисква високи нива на ангажираност и колаборация между всички участници в сложната екосистема на здравеопазването.
Изминалата 2023 бе поредната динамична, вълнуваща и изпълнена с предизвикателства година за развитието на клиничните изпитвания на АбВи в България. Десетки нови пациенти се включиха в клиничните програми на AбВи и получиха възможност за достъп както до утвърдени медикаменти, така и до иновативна терапия. Продължихме клиничните активности в терапевтичните области, в които имаме дългогодишен опит – ревматология, възпалителни заболявания на червата, хематология. Стартирахме проучвания в дерматологични индикации като атопичен дерматит и гноен хидраденит, а също и ново клинично изпитване в областта на медицинската естетика. Получихме одобрение за провеждане на изпитвания с педиатрични пациенти.
AбВи продължава да е добре разпознаваем Възложител на клинични изпитвания сред изследователските центрове в България, с които си партнираме.
Основна грижа на компанията ни е да осигури надеждно планиране и навременна доставка на необходимите количества от лекарствените ни продукти, за да се обезпечи лечението на всеки един пациент, без риск от временно прекъсване на терапията. За изминалата година, АбВи няма деклариран случай на проблем с доставките на българския пазар. За щастие, не сме получавали и сигнали за липси на нашите лекарствени продукти в аптечната мрежа.
По отношение на забраната за износ на лекарствени продукти, наложена от МЗ, тя цели основно да защити българските пациенти, да опази тяхното здраве и да гарантира непрекъснатост в процеса на лекарствената им терапия. Вероятно е една от причините за недостиг на някои медикаменти в България да е свързана с паралелната търговия и износа им за трети страни, което може да бъде свързано и с държавната политика за ценообразуване на лекарствените продукти. Според мен институциите трябва да работят в посока на контрол, дигитализация и прозрачност на лекарствоснабдяването, вместо да се върви в посока на забрани и кризи по медиите, които наблюдаваме напоследък. Правилото за най-ниска цена от кошница с 10 референтни държави също допринася за изострянето на този проблем. Може да се помисли за средно претеглена цена от 3-те или 5-те най-ниски цени в Европа, което би облекчило донякъде тази ситуация.
Това е голяма тема. Нека започнем с условията за реимбурсация на лекарствените продукти в България. Първо, имаме задължителна отстъпка от 10% за всяка нова молекула, която кандидатства за реимбурсация. В допълнение на тази отстъпка се предоставя друга - договорна „входна“ отстъпка. Второ, в повечето терапевтични области, нивото на реимбурсация на медикаментите от страна на НЗОК е 25%, 50%, 75% от най-ниската цена в конкретната терапевтична група. Всъщност, говорим за частична реимбурсация, което налага значителната разлика да бъде заплатена от страна на пациентите. В много от случаите това доплащане се покрива от фармацевтичните производители под формата на още допълнителни отстъпки, т.к. тежестта за пациента би била непосилна и би довело до компромеритане на лечението. Трето, Механизмът за предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК води до обратно връщане от страна на фармацевтичната индустрия на цялата разлика между бюджета на Касата за текущата година и реалните разходи, заплатени от НЗОК за медикаменти. Тези 3 компонента взети заедно, водят до над 600 млн. лева, заплатени от фармацевтичните компании, като преразход спрямо бюджет на НЗОК за медикаменти от 1,7 млрд. лева т.е. над 26% от реалното потребление на медикаменти в България се финансира от производителите. По предварителни прогнози, този „принос“ на индустрията ще достигне над 750 млн. лева през 2024 г. или с други думи това са почти 28% от текущите нужди от медикаменти в България. Става ясно, че това, което производителите поемат, като финансова тежест, се увеличава, а това прави лекарствоснабдяването изключително зависимо от приноса на индустрията под формата на отстъпки и механизъм. Това със сигурност не е дългосрочна и устойчива стратегия. В допълнение, за първи път през 2024 г., бюджетът на НЗОК за лекарства е по-нисък дори от реалните разходи, направени през 2023 г. Това означава, че компаниите ще върнат чрез Механизма по-големи суми от реализираните ръстове за 2024 г.
Да го кажем ясно – през 2024 г. индустрията ще осигури по-голям брой медикаменти и опаковки за пациентите в сравнение с 2023 г., но ще получи по-малка сума под формата на реимбурсация от страна на НЗОК. Това означава, че все повече фармацевтични производители ще преоценяват присъствието си в България, както и регистрирането и доставянето на нови молекули в страната. Последствието от тази политика ще бъде свързано със забавяне и дори липса на иновативни терапии в страната ни. Това поставя българския пациент в неравноправно положение спрямо пациентите в Европа. В ерата на иновации в медицината, всички участници, които са свързани в системата на здравеопазването, следва да търсят и намират устойчиви решения, гарантиращи равен достъп на българските пациенти до съвременно лечение.
Относно втората част на въпроса Ви, касаещ невнесени от производителите количества на лекарствени продукти – напоследък, няколко компании се сблъскахме със ситуация, в която към НЗОК се отчитат за реимбурсация и се заплащат опаковки, които реално не са доставени от нас. Така ние сме в ситуация да заплащаме отстъпки и Механизъм за опаковки, които не сме продали, но НЗОК е заплатила. Институциите са надлежно информирани и са получили всички детайли, с които ние разполагаме. Надявам се, че необходимите стъпки за адресиране и преустановяване на проблема ще бъдат направени още през настоящата година. Вярвам, че идеята НЗОК да заплаща само верифицирани и отписани опаковки, ще подобри ситуацията в тази посока.
Обществено достояние е фактът, че през последните няколко години иновативни фармацевтични компании затвориха представителствата си в България поради редица предизвикателства – тромави административни процедури, действащата политика за ценообразуване на лекарствените продукти и не на последно място липсата на предвидимост за допълнителните разходи, свързани с въведения през 2019 г. Механизъм за устойчивост и предвидимост на бюджета на НЗОК.
Съвместно с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), други ключови партньори и институциите, работим за ускоряване достъпа до иновативни терапевтични възможности за българските пациенти и навлизането на все повече дигитални решения в сферата на здравеопазването, което ще улесни не само фармацевтичните компании, но най-вече пациентите, лекуващите им лекари и регулаторните органи. Като партньори, всички ние – фармацевтични производители, здравни професионалисти и институции следва да работим за подобряване на съществуващата регулаторна рамка и да я адаптираме към скоростта на научния и технологичен напредък в името на пациентите.
По-горе споменахме за ценообразуването на лекарствените продукти в България, което води до най-ниските цени на лекарствата спрямо останалите държави в Европейския Съюз, но в същото време имаме една от най-високите ставки на ДДС в Европа от 20% за лекарства. Всички чуваме и виждаме дебатите за диференцирана ставка на ДДС в много индустрии (особено след пандемията от COVID-19) и бихме могли да си зададем въпроса: Къде всъщност е приоритетът? Здравеопазването ли е съществен елемент на националната сигурност или други сфери от живота?